Амазония
Една трета от площта на Бразилия е заета от Амазонската низина
– най-голямата низина на Земята. В Амазония се намират най-обширните
екваториални гори в света, наречени селвас. Видовете растения и животни в
Амазония са повече от 5 млн. Тук има различни видове палми, лиани, орхидеи,
водни лилии. Амазония е родина на много дървета с голямо стопанско значение –
какаово, хининово, памуково, каучуково дърво и др. Широко разпространен в
Бразилия е ягуарът – най-едрата дива котка, която е отличен
ловец и плувец, с красива златиста козина и очертани кръгли черни петна. В
Амазония се намира най-голямата змия на Земята – анаконда. Запазването на
екваториалните гори в Амазония се превръща в световен проблем, защото те са
“белите дробове на Земята”. Климатът е разнообразен, защото Екваторът пресича
северните части на Бразилия, а Тропикът на Козирога – южните.
Няма друга държава в света да произвежда повече кафе. По производство на банани
е на първо място в света, на сизал и портокали на второ място, на какао на трето
място.
Рио де Женейро е един от най-красивите градове в света. Тук е най-големият
стадион в света “Маракана”. Великолепните плажове Копакабана и многобройните
природни и исторически забележителности привличат в града милиони туристи. На
връх Корновадо, над Рио де Женейро разположен в залива Гуанабара, се извисява
величествената статуя на Христос-Спасителя.
А през февруари в разгара на
бразилското лято, Рио де Женейро се превръща в столица на най-грандиозния
карнавал в света.
четвъртък, 9 август 2012 г.
сряда, 8 август 2012 г.
Мелник - пирамиди
Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пирин планина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяват величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат до 100 м.. С течение на времето, в резултат на посъвместното ерозионно действие на вятъра и водата са се обарували различни причудливи форми – гъби, минарета, мечове, “египетски” пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най–впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби. Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви. Мелнишките пирамиди са най–популярните природни творения в България.
Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пирин планина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяват величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат до 100 м.. С течение на времето, в резултат на посъвместното ерозионно действие на вятъра и водата са се обарували различни причудливи форми – гъби, минарета, мечове, “египетски” пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най–впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби. Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви. Мелнишките пирамиди са най–популярните природни творения в България.
вторник, 7 август 2012 г.
Връх Вихрен - пирин планина
Връх първенец на Пирин планина, която се помества в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив. Висок 2914 м., се нарежда на второ място по височина в страната и на трето на Балканския полуостров. Разположен е между реките Струма и Места. В района, в който се намира върха са разположени голяма част от езерата, образувани в планината. Единственно тук от цялата територия на страната вирее цветето еделвайс. Достъпен е откъм долината на Бъндерица. До 1942 г. върхът се нарича Елтепе.
Връх първенец на Пирин планина, която се помества в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив. Висок 2914 м., се нарежда на второ място по височина в страната и на трето на Балканския полуостров. Разположен е между реките Струма и Места. В района, в който се намира върха са разположени голяма част от езерата, образувани в планината. Единственно тук от цялата територия на страната вирее цветето еделвайс. Достъпен е откъм долината на Бъндерица. До 1942 г. върхът се нарича Елтепе.
понеделник, 6 август 2012 г.
Пещерата Айсризенвелт в Австрия
Айсризенвелт в Австрия е най-големият
леден лабиринт в света. Има повече от 40 км проучени галерии. Входът
представлява незабележима дупка в огромна скала на височина 1640 м. Галериите са
покрити с 20 м дебел лед и са украсени от ледени сталактити, сталагмити, куполи
и водопади. Дадени им са романтични имена от скандинавската митология – „Залата
на Один”, „Воала на Фрига”, „Залата на Химир”.
Пещерата Айсризенвелт е открита през 1879 г. През 1912 г. известният спелеолог Александер фон Мьорк съобщава на света за нейната стойност. Днес праха на учения е погребан в ледена камера на 35 м от дъното на пещерата. По стръмния път до входа на пещерата има кабинков лифт.
Пещерата Айсризенвелт е открита през 1879 г. През 1912 г. известният спелеолог Александер фон Мьорк съобщава на света за нейната стойност. Днес праха на учения е погребан в ледена камера на 35 м от дъното на пещерата. По стръмния път до входа на пещерата има кабинков лифт.
неделя, 5 август 2012 г.
Белоградчишките скали едно приятно място за туризъм
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.
Обособени са няколко групи:
- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;
- в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.
Обособени са няколко групи:
- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;
- в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
четвъртък, 2 август 2012 г.
Най-дългата ограда
Учудващо или не, най-дългата постройка направена от човешка ръка се намира в австралийската пустош – Кучешката ограда или Динго оградата. От Джимбур до Еър Пенинсула, тя се разтяга на 5,320 км. В Куинсланд тази ограда е позната като „Бариерата за Диви Кучета“ или „Бариерата“.
Снимка: National Geographic
Първоначално правителството я построява за да спре заешката чума, но през 1914 тя е реставрирана за да пази овцете от кучетата динго. В момента дължината й е 5,329 км, а през 1980 е била 8,614 км.
сряда, 1 август 2012 г.
Най-екстремните места на Земята
Най-старото
Има няколко кандидата за най-старите скали в Гренландия, Южна Африка и Австралия, но Грийнстоун Нувуагитук в северна Канада ги бие всичките. Тези скали са на 4.28 милиарда години, когато нашата планета е била огнен ад и метеорити и комети са падали от небето. Изчислено е, че няколкостотин милиона години по-рано е имало сблъсък с протопланета с размерите на Марс, при който вероятно се е образувала Луната.
Най-дъждовното
Снимка: www.cubagallery.co.nz
Ако сте си мислели, че най-дъждовното място на Земята е дъждовна гора, значи сте прави. Колумбийската провинция Чоко, която граничи с Панама, е известна като най-мокрото място в света. Колко мокро ли? През 1974г. в град Тутунендо са измерени 27 метра валежи. Средно там падат 12 метра на година и 2/3 от дъждовете са нощно време.
Връх Уайелеле на остров Кауай, Хаваи има най-много дъждовни дни годишно – 350.
Най-снежното
Снимка: vsz
На 14 Февруари 1927г. учени измерили, че дълбочината на снега на японския връх Ибуку е 11.82м. Снегът на връх Рейнър във Вашингтон обаче, е достигнал рекордните 28.5м. през зимата на 1971г. Този рекорд е счупен през зимата на 1998г, когато 28.96м. сняг се натрупват на близкия връх Бейкър.
Най-сухото
Снимка: renatovaldes
В пустинята Атакама в Чили рядко падат дъждове и обикновено там не вали. Отчетено е, че в град Арика между 1903г. и 1918г. не е паднала и капчица дъжд. Това е най-дългият сух период в света. Някои части на пустинята силно напомнят на Марс, което не е изненада, понеже и там не вали. Най-дългият сух период в САЩ е 767дни от 3 Октомври 1912г. до 8 Ноември 1914г. в Багдад, Калифорния. Градът е изоставен през 1991г.
Най-ветровитото
Залив Комонуелт официално е записан в Рекордите на Гинес като най-ветровитото място на Земята. Ветровете там са силни, постоянни и със скорост 240км/ч. Едно от най-ветровитите места в северната полусфера е нос Бланко в Орегон, САЩ. Навлязъл в Тихия океан близо до залив Куус, Бланко е най-западната точка на Орегон. Силните ветрове често връхлитат носа със страшна сила и скорост от 200км/ч.
Най-равното
Снимка: Herodoto
Салар де Уюни в Боливия е образувано от няколко праисторически езера, които са пресъхнали. От тях е останала солта, дебела няколко метра и разпростираща се на 10 582кв.км. В солта се съдържат няколко редки елементи, сред които и литий. 70% от световните запаси на литий се намират в Салар.
През повечето време сухо и безлюдно, Салар де Уюни оживява всеки Ноември, когато дъждовете привличат розово фламинго. Тогава Салар става дори още по-равно – ефектът е като от огледало и се използва от сателитите за калибриране на инструментите.
Ако искате да научите повече за Салар де Уюни вижте тази статия.
Най-дълбоката пещера
Пещера Вороня се намира в Авказия и достига 2 191м. в планинския масив Арабика, който датира от времето на динозаврите. Пещерата е открита през 1960г. и отнема титлата на Лампрехтсофен в Австрия, като най-дълбоката пещера.
Украинската спелеологическа асоциация изследва дълбочините на Вороня и нейните множество допълнителни пещери. Още от 80-те години УСА започва да разчиства препятствия, които пречат на изследователите да преминават по-дълбоко. Сегашният рекорд от 2 191м. е поставен през пролетта на 2007г, но е възможно числото да стане и по-голямо.
Най-отдалечената суша
„Полюс на недостъпност“ е онази точка на сушата, която е на най-голямо разстояние от който и да е океан в която и да е посока. В Северна Америка тя се намира в южна Дакота. Най-недостъпната точка обаче, се намира в пустошта на Антарктика.
През 1958г. Съветският съюз открива база на антарктическият полюс на недостъпността, която бързо изоставят. Преди да се случи това, руснаците монтирали златен бюст на Ленин, който да бележи постижението им. Под бюста, почти зарината от снега, има малка колиба, в която има книга на гостите.
Най-отдалеченият остров
Остров Буве е малък остров в южния атлантически океан и е под властта на Норвегия. Най-близката суша до него е Куин Мауд в Антарктика на 1600км. на юг. Най-близкият населен остров е Тристан да Куня на 2260км, а най-близката населена суша е Южна Африка на 2580км. на север. Интересен факт за острова е, че там е сниман филма от 2004г. „Хищникът срещу пришълеца“.
93% от острова е покрит с лед. Площта му е само 49кв.км. и на него няма растителност, освен някои лишеи и мъхове. През 1979г. американски сателит забелязва две ярки светлини близо до острова. Някои смятат, че светлините са били от ядрени изпитания, провеждани от Израел и Южна Африка.
Абонамент за:
Коментари (Atom)