Амазония 


Една трета от площта на Бразилия е заета от Амазонската низина – най-голямата низина на Земята. В Амазония се намират най-обширните екваториални гори в света, наречени селвас. Видовете растения и животни в Амазония са повече от 5 млн. Тук има различни видове палми, лиани, орхидеи, водни лилии. Амазония е родина на много дървета с голямо стопанско значение – какаово, хининово, памуково, каучуково дърво и др. Широко разпространен в Бразилия е ягуарът – най-едрата дива котка, която е отличен ловец и плувец, с красива златиста козина и очертани кръгли черни петна. В Амазония се намира най-голямата змия на Земята – анаконда. Запазването на екваториалните гори в Амазония се превръща в световен проблем, защото те са “белите дробове на Земята”. Климатът е разнообразен, защото Екваторът пресича северните части на Бразилия, а Тропикът на Козирога – южните.
Няма друга държава в света да произвежда повече кафе. По производство на банани е на първо място в света, на сизал и портокали на второ място, на какао на трето място.

Рио де Женейро е един от най-красивите градове в света. Тук е най-големият стадион в света “Маракана”. Великолепните плажове Копакабана и многобройните природни и исторически забележителности привличат в града милиони туристи. На връх Корновадо, над Рио де Женейро разположен в залива Гуанабара, се извисява величествената статуя на Христос-Спасителя.

А през февруари в разгара на бразилското лято, Рио де Женейро се превръща в столица на най-грандиозния карнавал в света.

Мелник - пирамиди


Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пирин планина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяват величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат до 100 м.. С течение на времето, в резултат на посъвместното ерозионно действие на вятъра и водата са се обарували различни причудливи форми – гъби, минарета, мечове, “египетски” пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най–впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби. Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви. Мелнишките пирамиди са най–популярните природни творения в България.

Връх Вихрен - пирин планина

Връх първенец на Пирин планина, която се помества в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив. Висок 2914 м., се нарежда на второ място по височина в страната и на трето на Балканския полуостров. Разположен е между реките Струма и Места. В района, в който се намира върха са разположени голяма част от езерата, образувани в планината. Единственно тук от цялата територия на страната вирее цветето еделвайс. Достъпен е откъм долината на Бъндерица. До 1942 г. върхът се нарича Елтепе.

Пещерата Айсризенвелт в Австрия

Айсризенвелт в Австрия е най-големият леден лабиринт в света. Има повече от 40 км проучени галерии. Входът представлява незабележима дупка в огромна скала на височина 1640 м. Галериите са покрити с 20 м дебел лед и са украсени от ледени сталактити, сталагмити, куполи и водопади. Дадени им са романтични имена от скандинавската митология – „Залата на Один”, „Воала на Фрига”, „Залата на Химир”.

Пещерата Айсризенвелт е открита през 1879 г. През 1912 г. известният спелеолог Александер фон Мьорк съобщава на света за нейната стойност. Днес праха на учения е погребан в ледена камера на 35 м от дъното на пещерата. По стръмния път до входа на пещерата има кабинков лифт.

Белоградчишките скали едно приятно място за туризъм




Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. 

Обособени са няколко групи: 
- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък; 
- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.; 
- в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич. 

Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837). 

Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.

Най-дългата ограда

Учудващо или не, най-дългата постройка направена от човешка ръка се намира в австралийската пустош – Кучешката ограда или Динго оградата. От Джимбур до Еър Пенинсула, тя се разтяга на 5,320 км. В Куинсланд тази ограда е позната като „Бариерата за Диви Кучета“ или „Бариерата“.

Снимка: National Geographic

Първоначално правителството я построява за да спре заешката чума, но през 1914 тя е реставрирана за да пази овцете от кучетата динго.  В момента дължината й е 5,329 км, а през 1980 е била 8,614 км.

Най-екстремните места на Земята

Най-старото

Има няколко кандидата за най-старите скали в Гренландия, Южна Африка и Австралия, но Грийнстоун Нувуагитук в северна Канада ги бие всичките. Тези скали са на 4.28 милиарда години, когато нашата планета е била огнен ад и метеорити и комети са падали от небето. Изчислено е, че няколкостотин милиона години по-рано е имало сблъсък с протопланета с размерите на Марс, при който вероятно се е образувала Луната.

Най-дъждовното

Снимка: www.cubagallery.co.nz

Ако сте си мислели, че най-дъждовното място на Земята е дъждовна гора, значи сте прави. Колумбийската провинция Чоко, която граничи с Панама, е известна като най-мокрото място в света. Колко мокро ли? През 1974г. в град Тутунендо са измерени 27 метра валежи. Средно там падат 12 метра на година и 2/3 от дъждовете са нощно време.

Връх Уайелеле на остров Кауай, Хаваи има най-много дъждовни дни годишно – 350.

Най-снежното

Снимка: vsz

На 14 Февруари 1927г. учени измерили, че дълбочината на снега на японския връх Ибуку е 11.82м. Снегът на връх Рейнър във Вашингтон обаче, е достигнал рекордните 28.5м. през зимата на 1971г. Този рекорд е счупен през зимата на 1998г, когато 28.96м. сняг се натрупват на близкия връх Бейкър.

Най-сухото

Снимка: renatovaldes

В пустинята Атакама в Чили рядко падат дъждове и обикновено там не вали. Отчетено е, че в град Арика между 1903г. и 1918г. не е паднала и капчица дъжд. Това е най-дългият сух период в света. Някои части на пустинята силно напомнят на Марс, което не е изненада, понеже и там не вали. Най-дългият сух период в САЩ е 767дни от 3 Октомври 1912г. до 8 Ноември 1914г. в Багдад, Калифорния. Градът е изоставен през 1991г.

Най-ветровитото

Залив Комонуелт официално е записан в Рекордите на Гинес като най-ветровитото място на Земята. Ветровете там са силни, постоянни и със скорост 240км/ч. Едно от най-ветровитите места в северната полусфера е нос Бланко в Орегон, САЩ. Навлязъл в Тихия океан близо до залив Куус, Бланко е най-западната точка на Орегон. Силните ветрове често връхлитат носа със страшна сила и скорост от 200км/ч.

Най-равното

Снимка: Herodoto

Салар де Уюни в Боливия е образувано от няколко праисторически езера, които са пресъхнали. От тях е останала солта, дебела няколко метра и разпростираща се на 10 582кв.км. В солта се съдържат няколко редки елементи, сред които и литий. 70% от световните запаси на литий се намират в Салар.

През повечето време сухо и безлюдно, Салар де Уюни оживява всеки Ноември, когато дъждовете привличат розово фламинго. Тогава Салар става дори още по-равно – ефектът е като от огледало и се използва от сателитите за калибриране на инструментите.

Ако искате да научите повече за Салар де Уюни вижте тази статия.

Най-дълбоката пещера

Пещера Вороня се намира в Авказия и достига 2 191м. в планинския масив Арабика, който датира от времето на динозаврите. Пещерата е открита през 1960г. и отнема титлата на Лампрехтсофен в Австрия, като най-дълбоката пещера.

Украинската спелеологическа асоциация изследва дълбочините на Вороня и нейните множество допълнителни пещери. Още от 80-те години УСА започва да разчиства препятствия, които пречат на изследователите да преминават по-дълбоко. Сегашният рекорд от 2 191м. е поставен през пролетта на 2007г, но е възможно числото да стане и по-голямо.

Най-отдалечената суша

„Полюс на недостъпност“ е онази точка на сушата, която е на най-голямо разстояние от който и да е океан в която и да е посока. В Северна Америка тя се намира в южна Дакота. Най-недостъпната точка обаче, се намира в пустошта на Антарктика.

През 1958г. Съветският съюз открива база на антарктическият полюс на недостъпността, която бързо изоставят. Преди да се случи това, руснаците монтирали златен бюст на Ленин, който да бележи постижението им. Под бюста, почти зарината от снега, има малка колиба, в която има книга на гостите.

Най-отдалеченият остров

Остров Буве е малък остров в южния атлантически океан и е под властта на Норвегия. Най-близката суша до него е Куин Мауд в Антарктика на 1600км. на юг. Най-близкият населен остров е Тристан да Куня на 2260км, а най-близката населена суша е Южна Африка на 2580км. на север. Интересен факт за острова е, че там е сниман филма от 2004г. „Хищникът срещу пришълеца“.

93% от острова е покрит с лед. Площта му е само 49кв.км. и на него няма растителност, освен някои лишеи и мъхове. През 1979г. американски сателит забелязва две ярки светлини близо до острова. Някои смятат, че светлините са били от ядрени изпитания, провеждани от Израел и Южна Африка.

Уникални острови

Знаете ли, че един от всеки десет човека живее на остров? Дори има термин за хора, които имат силно влечения към островите – островомания. От райски кътчета до последните убежища на пирати, всеки един от тези острови е поставил поне един световен рекорд и има своята уникална история.

Питкерн

Островите са най-известни със своите обитатели – наследници на бунтовниците от кораба Баунти и таитяните, които ги придружавали. През 1790г. те се заселили на острова и подпалили Баунти, които все още се вижда под водата на залива Баунти. Повечето от бунтовниците и таитяните умрели от алкохолизъм, болести и убийства, докато останалите заживели спокойно. Островите Питкерн стават британска колония през 1838г. и сега са отвъд океанска територия на британците. Питкерн е най-малкото владение в света (по население) и е свързано с познатото на всички наименование на кокосовия десерт “Баунти”. Местните говорят на уникален език, смесица от таитянски и английски.

Палмира

Палмира е типична комбинация от класически островни стереотипи. Той е едновременно пуст островен рай и загадъчен източник на суеверия. Дългата му и странна история включва заровено пиратско съкровище, трагична смърт, корабокрушения, военни дейности, изоставяне, а наскоро и туристи убити от мечка гризли. Някои хора смятат, че островът е прокълнат, но дори и рационалистите признават, че от откриването му през 18-ти век, там постоянно се случват странни неща. Палмира е единствената неорганизирана американска територия.

Буве

Повърхността на Буве е покрита предимно с глетчери и на него не живее почти нищо друго, освен тюлени, пингвини и някои птици. Откривателя на острова документирал втори остров наблизо, който така и не бил видян отново. През 60-те години на острова е открита спасителна лодка, в която от пътниците нямало и следа.

Тристан да Куня

Тристан да Куня е най-отдалечената група обитаеми острови в света и се намира на хиляди километри от Южна Америка и Южна Африка.

Островът е вулканично образувание, издигнало се от Атлантическия океан преди милиони години. Намира се на ръба на активен вулкан. През 1961г. гърлото на вулкана, което се намира близо до столицата, изригнало и всички хора били евакуирани в Англия. След две години на жителите им било позволено да се върнат.

Островитяните често се изправят срещу силата на атлантическите бури. Вятърът със скорост от 190км/ч е толкова силен, че е завличал крави и овце в океана.

Островите на свежестта – така са били наречени от самопровъзгласилият се владетел, Джонатан Ламберт, през 1811г. Ламберт се обявил за безспорен и единствен владетел на островите, но това не продължило дълго понеже на следващата година се удавил докато ловил риба.

Повече за Тристан да Куня можете да прочетете тук.

Бишъп Рок

Бишъп Рок държи рекорда за най-малкият остров в света. Удивителен фар, построен през 1858г. е единственото, което се намира на малкия остров близо до бреговете на Великобритания. Първият фар там бил пометен от водата още преди да е завършен. Сегашният успява да издържи на бурите и ветровете вече повече от век. Едно време там са били заточвани престъпници, на които им е оставяно малко хляб и вода.

Науру

Науру се намира на 4000км. югозападно от Хонолулу в Тихия океан и е най-малката независима островна нация със своята площ от 13кв.км. и третата най-малка държава след Монако и Ватикана. Някога Науро е имал най-голям БВП в света заради богатите си залежи на фосфат, но през 2006г. залежите са изчерпани и островът запустява.

Дубай

Дубай е дом на най-големите острови, създадени от човек. Едва ли има човек, който да не е чувал за тях. Те са във всякакви форми – от палма до картата на света. За построяването им е извършена най-масивната операция по преместване на земна маса до сега. Дубай си дават сметка, че петролът скоро ще се изчерпа и за да оцелеят след това са им нужни тези острови, които привличат туристи от цял свят.

Живот в пустинята

Дървото на Джошуа

Дървото на Джошуа е бързорастящо пустинно дърво и символ на пустините в САЩ. Видът може би е изложен на риск от изчезване, поради промените в климата.

Kактус боброва опашка

Друг символ на югозапада е кактуса боброва опашка. Състои се от предимно плоски листа с малки и остри бодли. Тези кактуси се отличават с ярко розовите си цветове, които цъфтят през пролетта.

Драконова кръв

Това дърво се среща на Канарските острови, Кейп Верде и Мароко. Лесно се разпознава по специфичната корона. Някои от дърветата драконова кръв на Канарските острови са на повече от 600 години. Ако надраскате кората му, от нея изтича червеникава смола, откъдето идва и името на дървото.

Кактус Сагуаро

Сагуаро е един от най-необикновените кактуси. Растението с големината на дърво има дебели клони, които растат право нагоре. Всъщност те израстват чак след като кактуса стане на 70 години.

Опунция

Опунцията са първите кактуси, които са били използвани за храна от индианците и продължават да се ядат в Мексико.

Агава

Агавата е основната съставка в текилата, но сокът, листата, цветовете и стъблото на растението фигурират и в менюто на мексиканците.

Пустинен зюмбюл

Пустинният зюмбюл е паразитно растение с ярки цветове. Той не може да произвежда сам хлорофил, затова го извлича от корените на други растения.

Финикова палма

Символът на средния изток е известен със сладките си плодове. Първоначално палмите са растели само близо до вода в пустинята, но вече са силно култивирани и вече се срещат из Северна Африка и Западна Азия. От един корен могат да поникнат няколко дървета.

Кактус пейот

Този кактус е известен в САЩ с халюциногенните си свойства. В момента е под защита и отглеждането му е позволено само за индиански религиозни церемонии.

Юка

Този вид кактус е известен с острите си листа. Той е от същото семейство като дървото на Джошуа.

Саксаул

Саксаулското дърво е открито в централна Азия и в много части на пустинята Гоби то е единственото дърво. То съдържа много вода и от кората му може да се изстиска питейна течност.

Колчаново дърво

Колчановото дърво се среща в Южна Африка и Намибия и донякъде прилича на гигантско дърво бонзай. Местните ловци са използвали кухите му клони като колчани за стрелите си.

Най-невероятните скали

Транго тауър в Пакистан

Снимка: nickrash

Транго тауър е висок 6286м. и е истинско предизвикателство за катерачите – това е най-високият почти вертикален връх на планетата.

През 1992г. австралийците Глен Сингълмен и Ник Фетерис не само скачат от върха на Транго, но и записват всичко на видео. Двамата се изкачили до 5955-ия метър на северозападната страна на върха, откъдето скочили и се приземили на височина 4200м. – цели 1755м. вертикално спускане.

Белите скали на Доувър във Великобритания

Снимка: lm.alblas

Това е един от символите на Англия. Простирайки се по югоизточния бряг и преминавайки през пристанището на град Доувър, скалите са на 100 милиона години и са съставени от ситен варовик като тебешир. Най-високата точка на скалите е Бийчи хед, където варовикът се е наслоявал през милионите години и е достигнал 150м. височина.

Скалите „участват“ във филма от 1979г. Квадрофения, където бунтарят Джими поема на последния си път по върха на скалите. Интересно съвпадение е, че през Май 1964. Бари Приор се самоубива като се хвърля от скалите с мотора си.

Пламтящите скали в Монголия

Снимка: gakout

Няма много места на Земята, които да са по-изолирани от Пламтящите скали в Монголия. Между 1922г. и 1930г. американският изследовател Рой Чапмън Андрюс прави пет експедиции в региона. Андрюс и екипът му откриват много нови видове динозаври при разкопки в скалите, включително и първото динозавърско яйце и цели гнезда, погребани под ръждивочервеният пясък.

Скалите Калаупапа в Хаваи

Снимки: Allyeska

Нека зеленината не ви заблуждава – високите 1010м. скали на хавайският остров Молокай са най-високите морски скали в света. Те са част от древен вулкан, който отдавна не е активен.

Гледката от върха към градчето на Калаупапа е като от самолет. Равното и изолирано от скалите място е идеално за приютяване на болни от проказа. Дори до появата на първите лекарства през 40-те години, жителите на Калаупапа и близкия Калауао са били единствено болни от ужасната болест.

Санторини в Гърция

Снимка: MarcelGermain

Релефните скали по крайбрежието на Санторини говорят за бурната история на красивия гръцки остров. Съставени от пемза, вулканична пепел и изстинала лава, 300-метровите скали са основата на град Тира.

Изчислено е, че вулканът в основата на Санторини е изригвал 12 пъти през последните 200 000 години, а опустошителното изригване през 1650г.пр.Хр. е било едно от най-големите на Земята за последните 10 000 години. Изригването вероятно е причината за заличаването на напредналата Минойска цивилизация на Крит, а според някои дори стои в основата на легендата за изгубения континент на Атлантида.

Прейкестолен в Норвегия

Снимка: Harrycruz

Прейкестолен е 600-метрова равна скала, която предоставя невероятна гледка към фиорда Лизефьорден.

Снимка: gardkarlsen

Равната горна част на скалата е с площ около 25 на 25 метра и годишно е посещавана от 100 000 човека. Посетителите се предупреждават да не се приближават до ръба на скалата, но това не спира запалените фотографи.

Остров Локрум в Хърватия

Снимки: kskaletski

Бивш дом на ерцхерцог Максимилиан Фердинанд, който за кратко през 1860-те е бил император на Мексико, Локрум се намира в Адриатическо море, близо до брега на Дубровник. Островът е известна туристическа атракция с нудистките си плажове.

Вестманаеяр в Исландия

Снимка: Gussi Jons

Вулканични скали изваяни от безброй бури и океански вълни – това е архипелагът Вестманаеяр. Островите са заселени първоначално преди 1000 години от викинги, които водели роби от Ирландия. Малко известно е, че през 1627г. островите са били нападнати от варварски пирати от Алжир. Флотилия от 15 кораба акостират на брега на главния остров Хеймей и пиратите убиват или пленяват почти половината от 500-те жители. Живите били продадени като роби в Алжир.

Снимка: Stjáni Fáni

По-малките острови са предимно ненаселени и ветровитите им и недостъпни скали служат като сигурно място за гнездене на атлантическите кайри.

Асгард в Канада

Снимка: gemini_joel

Връх Асгард се състои от две цилиндрични гранитни кули със стръмни склонове и равни в горната си част. Намира се в националния парк Ауитук на остров Бафин в Канада. Името му идва от легендата за Асгард – норвежкият еквивалент на гръцкия Олимп. Северната кула е висока 2015м. и е изкачена за първи път през 1953г. Възможно е да сте виждали връх Асгард без да знаете – в началната сцена на филма от 1976г. за Джеймс Бонд „Шпионинът, който ме обичаше“ каскадьорът Рик Силвестър скача от върха.

Томоива в Япония

Малко хора са запознати със скалата Томоива в префектурата Гунма в Япония, но 120-метровата скала наскоро стана известна, след като тялото на известния художник Йошито Усуи е откритo в подножието й. Усуи е обявен за издирване след като е тръгнал да изкачва 1422-метровия връх Арафуне и не се връща.

Фотоапаратът на Усуи е открит близо до тялото му и от проявените снимки се вижда как той наднича от ръба на скалата.

Скалите на Мохер в Ирландия

Скалите на Мохер са топ туристическа атракция в Ирландия. Високи са 214м. в най-високата си точка и се разпростират на 8км. по крайбрежието. От скалите се виждат островите Аран, залив Галуей и планините Дванадесетте карфици. Името им идва от форт Модар, който е бил разрушен по времето на Наполеон.

През 2009г. скалите достигат до 5-то място в своята категория за „Новите седем чудеса на света“. Мястото е показвано в няколко филма, включително и в „Хари Потър и нечистокръвния принц“. Там е разпръсната и пепелта на певицата Дъсти Спрингфилд от нейния брат, Том Спрингфилд.

Най-ужасяващите пътища на планетата

Ако сте фенове на екстремното, ако мечтаете да изживеете истинска тръпка, която да помните винаги, ако искате цялото ви тяло да кипи от адреналин, че чак разумът ви да се замъгли, ако желаете да почувствате буквално какво е да се живее на ръба, имам чудесно предложение за вас. Просто прочетете малко по-надолу, за да разберете за какво става въпрос.

Пътят на смъртта в Боливия – „Юнгас Роуд”

Снимка: boompole

Това е най-страшният и опасен път, който изобщо може да съществува в света( за такъв е определен през 1995 -та). Неговата дължина е около 72 км. и представлява същински ад за всички, които имат „ щастието” да изпитат невероятното чувство да минат по него. Той е единственият начин засега да се стигне по суша до столицата на Боливия, Ла Пас от малкия град Короико, намиращ се в западната част на страната. Шосето е изключително тясно( има широчина от 3 метра) и е много трудно да се разминат две превозни средства. А си представете какво е когато се засекат два големи тира, защото това е обичайна гледка. Маршрутът на Юнгас Роуд е наситен с особено остри завои, от които може да ти се завие свят, прекосява скалиста и назъбена местност, заобиколена от почти 40 метрова пропаст, в която ако паднеш няма измъкване жив. Не е напълно ясен броят на загиналите тук, но се знае, че със сигурност жертвите надхвърлят хиляди. Горе – долу на всеки две седмици се случват трагични инциденти, но това вече не прави никакво впечатление на местните. Може и да ви звучи зловещо, но си е факт. Хората вече се интересуват по-скоро да занесат по-бързо продукцията си на пазара в столицата и да изкарат някакви пари, отколкото да са потънали в мисли за това дали могат да умрат или не. И все пак и до ден-днешен те помнят мрачното събитие, което се случило на планинското шосе през 1983 – та година. Тогава шофьор на автобус не успява да влезе в един от завоите и пропада в бездната с още 100 негови спътници.

Проходът „Лос Караколе” в Андите

Това шосе е истинско предизвикателство за всеки един шофьор, било и то и най-опитният. То е толкова стръмно , че чак тръпки да те побият. Страшните завои се редуват един след друг и тук трябва да се движиш с изключително ниска скорост, ако искаш да се измъкнеш невредим. На всичкото отгоре не са поставени никакви обезопасителни съоръжения и мантинели. Имайки предвид, че се намира в Андите почти през цялата година е покрит със снежна покривка и трябва да си безкрайно внимателен. Пътят минава между Аржентина и Чили и по него редовно се движат дори автобуси с туристи.

Пътят от Москва до Якутск

Кой би си помислил, че това кално поле представлява всъщност цяла магистрала. Като се замислим е по-зле дори и от нашите най-лоши пътища, което от части си е трудно за вярване, тъй като Русия е много по-напред с материала от нас. Наблизо преминава река Лена, която най-редовно напоява бреговете си с вода и сами можете да си представете в какво блато се превръща така наречената магистрала. Ако ли пък не прелива дъждовете свършват тази работа, така че както и да го погледнем пътя никога не остава сух и просто измъкването от този почти 1000 километров ад понякога изглежда като мисия невъзможна. Редовно се случва да се образуват километрични опашки от потънали в калта коли и тирове, което прави пътуването направо непоносимо.

Тунелът „Гуо Лян” в Китай

Тунелът, който е дълбан в скалите в продължение на доста време през 1977 година е отворен за движение на превозни средства. Отсечката, която има дължина около 1200 метра и широчина на пътните платна 8 метра, представлява едно огромно изпитание за нервите, търпението и уменията на водачите. Страховитото трасе е причинило не една и две катастрофи, като там и най-малкото невнимание може да коства живота на човек.

Проходът „Ван Зил” в Намибия

Снимка: Supermielie

Този път е може би идеален за почитателите на офроуд карането, но и за професионалисти си е живо приключение и да не кажа мъчение. Тук в действителност няма асфалт, а само грамадни камъни и трева, които могат да се преминат само с джип. Маршрутът е пълен с безкрайно опасни и стръмни завои и е с дължина около 15 км., чието изминаване може да ти се стори цяла вечност.

Мъртвото езеро

Дърветата в пустинята са необичайна гледка. Най-често можете да ги видите в оазисите. Понякога обаче, когато водата се изпари напълно и при подходящите условия, те остават да вехнат, сякаш времето е спряло. Изчислено е, че тези акациеви дървета са мъртви повече от 900 години. Техните изкривени и начупени клони не са помръднали през годините.

Снимка: yuyu418

Мястото носи името Дедвлей или Мъртвото езеро, поради глинестото дъно, което напомня на езеро и многото дървета, които са умрели още по времето на Уилиям Завоевателя, когато е завладял Великобритания.

Снимка: Peregrine's Bird Photography

Глинестата почва се е образувала когато близката река Цаушаб е прииждала. Задържалата се вода е позволявала на акацията и камилския трън да растат и цъфтят. Преди 900 години климатът се е променил и районът е пресъхнал. Пясъчните дюни го обградили и не позволявали на водата от реката да достига до дърветата.

Снимка: ©haddock

След това се случило нещо уникално. Дърветата не станали на вкаменелости, както бихте очаквали, а били изгорени от слънцето и станали черни като въглен. Сушата е толкова голяма, че не позволява на дървото да се разложи.

Снимка: Manon van der Lit

Мъртвото езеро се намира близо до по-известните солници на Сосувлей или в превод Мястото, от което няма връщане. Също така е обградено от най-големите пясъчни дюни в света. Те без съмнение са допринесли за това дърветата да се запазят толкова години.

Снимка: twogooses

Но не се заблуждавайте. Макар Мъртвото езеро да изглежда пусто, животът винаги си проправя път. В езерото живеят бръмбари, мишки, щрауси, антилопи и други животни. Растенията и животните успяват да съществуват там, благодарение на леката сутрешна мъгла, която се спуска всяка сутрин от бреговете на Атлантическия океан.