Уникални острови

Знаете ли, че един от всеки десет човека живее на остров? Дори има термин за хора, които имат силно влечения към островите – островомания. От райски кътчета до последните убежища на пирати, всеки един от тези острови е поставил поне един световен рекорд и има своята уникална история.

Питкерн

Островите са най-известни със своите обитатели – наследници на бунтовниците от кораба Баунти и таитяните, които ги придружавали. През 1790г. те се заселили на острова и подпалили Баунти, които все още се вижда под водата на залива Баунти. Повечето от бунтовниците и таитяните умрели от алкохолизъм, болести и убийства, докато останалите заживели спокойно. Островите Питкерн стават британска колония през 1838г. и сега са отвъд океанска територия на британците. Питкерн е най-малкото владение в света (по население) и е свързано с познатото на всички наименование на кокосовия десерт “Баунти”. Местните говорят на уникален език, смесица от таитянски и английски.

Палмира

Палмира е типична комбинация от класически островни стереотипи. Той е едновременно пуст островен рай и загадъчен източник на суеверия. Дългата му и странна история включва заровено пиратско съкровище, трагична смърт, корабокрушения, военни дейности, изоставяне, а наскоро и туристи убити от мечка гризли. Някои хора смятат, че островът е прокълнат, но дори и рационалистите признават, че от откриването му през 18-ти век, там постоянно се случват странни неща. Палмира е единствената неорганизирана американска територия.

Буве

Повърхността на Буве е покрита предимно с глетчери и на него не живее почти нищо друго, освен тюлени, пингвини и някои птици. Откривателя на острова документирал втори остров наблизо, който така и не бил видян отново. През 60-те години на острова е открита спасителна лодка, в която от пътниците нямало и следа.

Тристан да Куня

Тристан да Куня е най-отдалечената група обитаеми острови в света и се намира на хиляди километри от Южна Америка и Южна Африка.

Островът е вулканично образувание, издигнало се от Атлантическия океан преди милиони години. Намира се на ръба на активен вулкан. През 1961г. гърлото на вулкана, което се намира близо до столицата, изригнало и всички хора били евакуирани в Англия. След две години на жителите им било позволено да се върнат.

Островитяните често се изправят срещу силата на атлантическите бури. Вятърът със скорост от 190км/ч е толкова силен, че е завличал крави и овце в океана.

Островите на свежестта – така са били наречени от самопровъзгласилият се владетел, Джонатан Ламберт, през 1811г. Ламберт се обявил за безспорен и единствен владетел на островите, но това не продължило дълго понеже на следващата година се удавил докато ловил риба.

Повече за Тристан да Куня можете да прочетете тук.

Бишъп Рок

Бишъп Рок държи рекорда за най-малкият остров в света. Удивителен фар, построен през 1858г. е единственото, което се намира на малкия остров близо до бреговете на Великобритания. Първият фар там бил пометен от водата още преди да е завършен. Сегашният успява да издържи на бурите и ветровете вече повече от век. Едно време там са били заточвани престъпници, на които им е оставяно малко хляб и вода.

Науру

Науру се намира на 4000км. югозападно от Хонолулу в Тихия океан и е най-малката независима островна нация със своята площ от 13кв.км. и третата най-малка държава след Монако и Ватикана. Някога Науро е имал най-голям БВП в света заради богатите си залежи на фосфат, но през 2006г. залежите са изчерпани и островът запустява.

Дубай

Дубай е дом на най-големите острови, създадени от човек. Едва ли има човек, който да не е чувал за тях. Те са във всякакви форми – от палма до картата на света. За построяването им е извършена най-масивната операция по преместване на земна маса до сега. Дубай си дават сметка, че петролът скоро ще се изчерпа и за да оцелеят след това са им нужни тези острови, които привличат туристи от цял свят.

Живот в пустинята

Дървото на Джошуа

Дървото на Джошуа е бързорастящо пустинно дърво и символ на пустините в САЩ. Видът може би е изложен на риск от изчезване, поради промените в климата.

Kактус боброва опашка

Друг символ на югозапада е кактуса боброва опашка. Състои се от предимно плоски листа с малки и остри бодли. Тези кактуси се отличават с ярко розовите си цветове, които цъфтят през пролетта.

Драконова кръв

Това дърво се среща на Канарските острови, Кейп Верде и Мароко. Лесно се разпознава по специфичната корона. Някои от дърветата драконова кръв на Канарските острови са на повече от 600 години. Ако надраскате кората му, от нея изтича червеникава смола, откъдето идва и името на дървото.

Кактус Сагуаро

Сагуаро е един от най-необикновените кактуси. Растението с големината на дърво има дебели клони, които растат право нагоре. Всъщност те израстват чак след като кактуса стане на 70 години.

Опунция

Опунцията са първите кактуси, които са били използвани за храна от индианците и продължават да се ядат в Мексико.

Агава

Агавата е основната съставка в текилата, но сокът, листата, цветовете и стъблото на растението фигурират и в менюто на мексиканците.

Пустинен зюмбюл

Пустинният зюмбюл е паразитно растение с ярки цветове. Той не може да произвежда сам хлорофил, затова го извлича от корените на други растения.

Финикова палма

Символът на средния изток е известен със сладките си плодове. Първоначално палмите са растели само близо до вода в пустинята, но вече са силно култивирани и вече се срещат из Северна Африка и Западна Азия. От един корен могат да поникнат няколко дървета.

Кактус пейот

Този кактус е известен в САЩ с халюциногенните си свойства. В момента е под защита и отглеждането му е позволено само за индиански религиозни церемонии.

Юка

Този вид кактус е известен с острите си листа. Той е от същото семейство като дървото на Джошуа.

Саксаул

Саксаулското дърво е открито в централна Азия и в много части на пустинята Гоби то е единственото дърво. То съдържа много вода и от кората му може да се изстиска питейна течност.

Колчаново дърво

Колчановото дърво се среща в Южна Африка и Намибия и донякъде прилича на гигантско дърво бонзай. Местните ловци са използвали кухите му клони като колчани за стрелите си.

Най-невероятните скали

Транго тауър в Пакистан

Снимка: nickrash

Транго тауър е висок 6286м. и е истинско предизвикателство за катерачите – това е най-високият почти вертикален връх на планетата.

През 1992г. австралийците Глен Сингълмен и Ник Фетерис не само скачат от върха на Транго, но и записват всичко на видео. Двамата се изкачили до 5955-ия метър на северозападната страна на върха, откъдето скочили и се приземили на височина 4200м. – цели 1755м. вертикално спускане.

Белите скали на Доувър във Великобритания

Снимка: lm.alblas

Това е един от символите на Англия. Простирайки се по югоизточния бряг и преминавайки през пристанището на град Доувър, скалите са на 100 милиона години и са съставени от ситен варовик като тебешир. Най-високата точка на скалите е Бийчи хед, където варовикът се е наслоявал през милионите години и е достигнал 150м. височина.

Скалите „участват“ във филма от 1979г. Квадрофения, където бунтарят Джими поема на последния си път по върха на скалите. Интересно съвпадение е, че през Май 1964. Бари Приор се самоубива като се хвърля от скалите с мотора си.

Пламтящите скали в Монголия

Снимка: gakout

Няма много места на Земята, които да са по-изолирани от Пламтящите скали в Монголия. Между 1922г. и 1930г. американският изследовател Рой Чапмън Андрюс прави пет експедиции в региона. Андрюс и екипът му откриват много нови видове динозаври при разкопки в скалите, включително и първото динозавърско яйце и цели гнезда, погребани под ръждивочервеният пясък.

Скалите Калаупапа в Хаваи

Снимки: Allyeska

Нека зеленината не ви заблуждава – високите 1010м. скали на хавайският остров Молокай са най-високите морски скали в света. Те са част от древен вулкан, който отдавна не е активен.

Гледката от върха към градчето на Калаупапа е като от самолет. Равното и изолирано от скалите място е идеално за приютяване на болни от проказа. Дори до появата на първите лекарства през 40-те години, жителите на Калаупапа и близкия Калауао са били единствено болни от ужасната болест.

Санторини в Гърция

Снимка: MarcelGermain

Релефните скали по крайбрежието на Санторини говорят за бурната история на красивия гръцки остров. Съставени от пемза, вулканична пепел и изстинала лава, 300-метровите скали са основата на град Тира.

Изчислено е, че вулканът в основата на Санторини е изригвал 12 пъти през последните 200 000 години, а опустошителното изригване през 1650г.пр.Хр. е било едно от най-големите на Земята за последните 10 000 години. Изригването вероятно е причината за заличаването на напредналата Минойска цивилизация на Крит, а според някои дори стои в основата на легендата за изгубения континент на Атлантида.

Прейкестолен в Норвегия

Снимка: Harrycruz

Прейкестолен е 600-метрова равна скала, която предоставя невероятна гледка към фиорда Лизефьорден.

Снимка: gardkarlsen

Равната горна част на скалата е с площ около 25 на 25 метра и годишно е посещавана от 100 000 човека. Посетителите се предупреждават да не се приближават до ръба на скалата, но това не спира запалените фотографи.

Остров Локрум в Хърватия

Снимки: kskaletski

Бивш дом на ерцхерцог Максимилиан Фердинанд, който за кратко през 1860-те е бил император на Мексико, Локрум се намира в Адриатическо море, близо до брега на Дубровник. Островът е известна туристическа атракция с нудистките си плажове.

Вестманаеяр в Исландия

Снимка: Gussi Jons

Вулканични скали изваяни от безброй бури и океански вълни – това е архипелагът Вестманаеяр. Островите са заселени първоначално преди 1000 години от викинги, които водели роби от Ирландия. Малко известно е, че през 1627г. островите са били нападнати от варварски пирати от Алжир. Флотилия от 15 кораба акостират на брега на главния остров Хеймей и пиратите убиват или пленяват почти половината от 500-те жители. Живите били продадени като роби в Алжир.

Снимка: Stjáni Fáni

По-малките острови са предимно ненаселени и ветровитите им и недостъпни скали служат като сигурно място за гнездене на атлантическите кайри.

Асгард в Канада

Снимка: gemini_joel

Връх Асгард се състои от две цилиндрични гранитни кули със стръмни склонове и равни в горната си част. Намира се в националния парк Ауитук на остров Бафин в Канада. Името му идва от легендата за Асгард – норвежкият еквивалент на гръцкия Олимп. Северната кула е висока 2015м. и е изкачена за първи път през 1953г. Възможно е да сте виждали връх Асгард без да знаете – в началната сцена на филма от 1976г. за Джеймс Бонд „Шпионинът, който ме обичаше“ каскадьорът Рик Силвестър скача от върха.

Томоива в Япония

Малко хора са запознати със скалата Томоива в префектурата Гунма в Япония, но 120-метровата скала наскоро стана известна, след като тялото на известния художник Йошито Усуи е откритo в подножието й. Усуи е обявен за издирване след като е тръгнал да изкачва 1422-метровия връх Арафуне и не се връща.

Фотоапаратът на Усуи е открит близо до тялото му и от проявените снимки се вижда как той наднича от ръба на скалата.

Скалите на Мохер в Ирландия

Скалите на Мохер са топ туристическа атракция в Ирландия. Високи са 214м. в най-високата си точка и се разпростират на 8км. по крайбрежието. От скалите се виждат островите Аран, залив Галуей и планините Дванадесетте карфици. Името им идва от форт Модар, който е бил разрушен по времето на Наполеон.

През 2009г. скалите достигат до 5-то място в своята категория за „Новите седем чудеса на света“. Мястото е показвано в няколко филма, включително и в „Хари Потър и нечистокръвния принц“. Там е разпръсната и пепелта на певицата Дъсти Спрингфилд от нейния брат, Том Спрингфилд.

Най-ужасяващите пътища на планетата

Ако сте фенове на екстремното, ако мечтаете да изживеете истинска тръпка, която да помните винаги, ако искате цялото ви тяло да кипи от адреналин, че чак разумът ви да се замъгли, ако желаете да почувствате буквално какво е да се живее на ръба, имам чудесно предложение за вас. Просто прочетете малко по-надолу, за да разберете за какво става въпрос.

Пътят на смъртта в Боливия – „Юнгас Роуд”

Снимка: boompole

Това е най-страшният и опасен път, който изобщо може да съществува в света( за такъв е определен през 1995 -та). Неговата дължина е около 72 км. и представлява същински ад за всички, които имат „ щастието” да изпитат невероятното чувство да минат по него. Той е единственият начин засега да се стигне по суша до столицата на Боливия, Ла Пас от малкия град Короико, намиращ се в западната част на страната. Шосето е изключително тясно( има широчина от 3 метра) и е много трудно да се разминат две превозни средства. А си представете какво е когато се засекат два големи тира, защото това е обичайна гледка. Маршрутът на Юнгас Роуд е наситен с особено остри завои, от които може да ти се завие свят, прекосява скалиста и назъбена местност, заобиколена от почти 40 метрова пропаст, в която ако паднеш няма измъкване жив. Не е напълно ясен броят на загиналите тук, но се знае, че със сигурност жертвите надхвърлят хиляди. Горе – долу на всеки две седмици се случват трагични инциденти, но това вече не прави никакво впечатление на местните. Може и да ви звучи зловещо, но си е факт. Хората вече се интересуват по-скоро да занесат по-бързо продукцията си на пазара в столицата и да изкарат някакви пари, отколкото да са потънали в мисли за това дали могат да умрат или не. И все пак и до ден-днешен те помнят мрачното събитие, което се случило на планинското шосе през 1983 – та година. Тогава шофьор на автобус не успява да влезе в един от завоите и пропада в бездната с още 100 негови спътници.

Проходът „Лос Караколе” в Андите

Това шосе е истинско предизвикателство за всеки един шофьор, било и то и най-опитният. То е толкова стръмно , че чак тръпки да те побият. Страшните завои се редуват един след друг и тук трябва да се движиш с изключително ниска скорост, ако искаш да се измъкнеш невредим. На всичкото отгоре не са поставени никакви обезопасителни съоръжения и мантинели. Имайки предвид, че се намира в Андите почти през цялата година е покрит със снежна покривка и трябва да си безкрайно внимателен. Пътят минава между Аржентина и Чили и по него редовно се движат дори автобуси с туристи.

Пътят от Москва до Якутск

Кой би си помислил, че това кално поле представлява всъщност цяла магистрала. Като се замислим е по-зле дори и от нашите най-лоши пътища, което от части си е трудно за вярване, тъй като Русия е много по-напред с материала от нас. Наблизо преминава река Лена, която най-редовно напоява бреговете си с вода и сами можете да си представете в какво блато се превръща така наречената магистрала. Ако ли пък не прелива дъждовете свършват тази работа, така че както и да го погледнем пътя никога не остава сух и просто измъкването от този почти 1000 километров ад понякога изглежда като мисия невъзможна. Редовно се случва да се образуват километрични опашки от потънали в калта коли и тирове, което прави пътуването направо непоносимо.

Тунелът „Гуо Лян” в Китай

Тунелът, който е дълбан в скалите в продължение на доста време през 1977 година е отворен за движение на превозни средства. Отсечката, която има дължина около 1200 метра и широчина на пътните платна 8 метра, представлява едно огромно изпитание за нервите, търпението и уменията на водачите. Страховитото трасе е причинило не една и две катастрофи, като там и най-малкото невнимание може да коства живота на човек.

Проходът „Ван Зил” в Намибия

Снимка: Supermielie

Този път е може би идеален за почитателите на офроуд карането, но и за професионалисти си е живо приключение и да не кажа мъчение. Тук в действителност няма асфалт, а само грамадни камъни и трева, които могат да се преминат само с джип. Маршрутът е пълен с безкрайно опасни и стръмни завои и е с дължина около 15 км., чието изминаване може да ти се стори цяла вечност.

Мъртвото езеро

Дърветата в пустинята са необичайна гледка. Най-често можете да ги видите в оазисите. Понякога обаче, когато водата се изпари напълно и при подходящите условия, те остават да вехнат, сякаш времето е спряло. Изчислено е, че тези акациеви дървета са мъртви повече от 900 години. Техните изкривени и начупени клони не са помръднали през годините.

Снимка: yuyu418

Мястото носи името Дедвлей или Мъртвото езеро, поради глинестото дъно, което напомня на езеро и многото дървета, които са умрели още по времето на Уилиям Завоевателя, когато е завладял Великобритания.

Снимка: Peregrine's Bird Photography

Глинестата почва се е образувала когато близката река Цаушаб е прииждала. Задържалата се вода е позволявала на акацията и камилския трън да растат и цъфтят. Преди 900 години климатът се е променил и районът е пресъхнал. Пясъчните дюни го обградили и не позволявали на водата от реката да достига до дърветата.

Снимка: ©haddock

След това се случило нещо уникално. Дърветата не станали на вкаменелости, както бихте очаквали, а били изгорени от слънцето и станали черни като въглен. Сушата е толкова голяма, че не позволява на дървото да се разложи.

Снимка: Manon van der Lit

Мъртвото езеро се намира близо до по-известните солници на Сосувлей или в превод Мястото, от което няма връщане. Също така е обградено от най-големите пясъчни дюни в света. Те без съмнение са допринесли за това дърветата да се запазят толкова години.

Снимка: twogooses

Но не се заблуждавайте. Макар Мъртвото езеро да изглежда пусто, животът винаги си проправя път. В езерото живеят бръмбари, мишки, щрауси, антилопи и други животни. Растенията и животните успяват да съществуват там, благодарение на леката сутрешна мъгла, която се спуска всяка сутрин от бреговете на Атлантическия океан.

Кокосова палма – Дървото на живота

Знаете ли, че почти всички части на кокосовата палма могат да се използват? Във Филипините тя се нарича Дървото на живота и ако сте на самотен остров всичко, което ви е нужно, за да оцелеете, можете да си го набавите от нея.

Снимка: Island-Life

Ако ви трябва четка за зъби, не използвайте пясък, а издърпайте няколко корена от палмата. Може да ви звучи гадно, но всъщност върши работа. Само гледайте корените да са достатъчно меки. За свеж дъх пък можете да използвате сокът от корените.

Снимка: mauroguanandi

Всеки знае, че в такава ситуация е нужно да си построиш сал или лодка. Стъблото на палмата е идеално за тази цел. Много дърводелци предпочитат да работят с дървен материал от кокосова палма, защото е по-силен и издръжлив. Стъблата обикновено са високи и от вас се иска само да ги срежете и вържете едно за друго. За целта можете да използвате клоните, които са здрави и гъвкави и не се късат дори в солената вода.

Снимка: studiobindia

Отчаяли сте се и искате да си пийнете? Направете си кокосово вино. Ако имате достатъчно знания, можете да извлечете сокът от стъблото на палмата и да си направите вино. Така със сигурност ще ви е по-хубаво на острова.

Листата на кокосовата плама са идеални за направата на сламена шапка. Ако пък ви е писнало да спите на студения пясък или твърдите скали, можете да си оплетете „дюшек“ от листа, който става също и за покрив, когато вали дъжд. Още един плюс е, че от средните жилки на листата стават чудесни шишове, на които можете да печете храната си и тя ще има чудесен свеж и тропически вкус.

Разбира се най-важното е да не умрете от глад. Тук идва ролята на кокосовите орехи. Те изглеждат като огромни и космати костилки, но всъщност отвътре са месести и ядливи. Месестата част на кокосовия орех се използва за направата на бонбони, сладкиши и дори сладолед. При нагряване пък от нея се отделя масло, което може да използва за готвене и хидратация на кожата и косата. Днес кокосовото масло се спряга и като потенциално биогориво.

Снимка: mauthstudios

Един от екзотичните начини да извлечете маслото от кокосовия орех е като го напълните с горещо мляко, вместо с вода. Така ще получите кокосово мляко. В тайландската кухня кокосовото мляко се използва в почти всички рецепти. В кокосовия орех ще откриете още и кокосова вода, която има сладникав вкус. От нея също може да се направи кокосово вино или оцет. Ако имате проблем с ходенето до тоалетната, кокосовата вода ще ви помогне, понеже е естествено разслабително. Тя възстановява електролитния баланс в тялото след тежък труд.

И накрая, косматата обвивка на кокосовия орех ще ви влезе в употреба при запалването на сигнален огън, така че да ви видят спасителите.

Снимка: B℮n

Кой да знае, че кокосовата палма има толкова много приложения? Нищо чудно, че я наричат Дървото на живота.

Изумруденото езеро

Изумруденото езеро се намира в националния парк Йохо, Канада и е най-голямото от 61 езера в парка. Първият европеец, открил езерото е Том Уилсън, който случайно се натъкнал на него през 1882г. Един от конете му избягал и докато го търсел стигнал до езерото. Именно Уилсън дава името Изумруденото езеро, заради удивителният цвят на водата, който се получава от ситни частици кристална ледникова скала. През пролетта брегът на езерото се оцветява в жълти лилии и розови орхидеи. Туристите могат свободно да се разхождат, като навсякъде има упътващи табели.

Снимка: cblee

Една от най-интересните атракции са фосилите на едни от най-ранните животни на Земята. Те са били със странна форма и са от времената, когато природата още си е играла с еволюцията. Могат да се посетят и разкопките, където през лятото се откриват фосилите.

Туристите могат да плават по езерото с кану, да яздят коне или да отседнат в хижата, която се намира на брега на езерото.

Национален парк Пирин е един от трите национални парка в Република България и обхваща около 4000 ха от северния дял на планината. Това е най-красивата, най-величествената и най-посещавана част от Пирин. Релефът в тази част на планината е с подчертано алпийски характер, а най-високата точка е вторият по височина връх в България - Вихрен (2915 м.). 

Най-старото познато име на планината е от времето на траките Орбелус белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. 

Общоприето е мнението че името на планината се свързва със славянския бог Перун - повелител на гръмотевиците. В същото време, по-задълбочени проучвания сочат, че по вероятно е името да произхожда от древнотракийската дума перунтос, което се превежда като „скала”. Най-старото познато име на Пирин планина е Орбелус, отново от времето на древните траки, което пък означава „белоснежна”. 

Национален парк Пирин 

Национален парк Пирин е съставен от разнообразни природни, културни и исторически участъци. Вековни гори, удивителни мраморни върхове-гиганти, страховити бездни на циркусите, изумрудени езерата, мъхави еделвайси и бистри реки представляват естествен пейзаж и среда за обитаване от животни като диви кози, сърни, мечки, диви котки и вълци и др.   

На територията на парка има над 182 вида лечебни растения. Описани са 1315 вида висши растения, което е около 1/3 от българската флора. В парка се срещат още около 320 вида мъхове и 165 вида водорасли. Тук се намира и най-старото дърво в България - Байкушевата мура, чиято възраст се оценява на повече от 1300 години.

Разнообразният релеф и флора е предпоставка и за многообразен животински свят. В националния парк са описани над 2000 вида безгръбначни животни и над 200 вида гръбначни животни. Парка обитават жабата дървесница и шипоопашатата костенурка, които са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

На територията на национален парк "Пирин” са описани 159 вида птици, които представляват 40% от видовете на територията на България.

Пирин е богата на водоизточници планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Най-голямото водно богатство на Пирин са многобройните езера с ледников произход. Те са разположени в малки и големи циркуси и са сравнително дълбоки и бистри , а поради голямата надморска височина са и много студени. Едно от тях е Поповото езеро - второ по дълбочина и четвърто по големина езеро в България.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата - Баюви дупки - Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен.

В парка има няколко паркови района - „Синаница”, „Баюви дупки”, „Вихрен”, „Безбог” и „Каменица”, част от който е и район „Трите реки”. Посетителският информационен център на Национален парк Пирин се намира в Банско.